Леспедезата пречиства по уникален механизъм кръвта и съдовата мрежа в бъбреците, като подобрява филтриращата способност на гломерулите, предпазва от натрупване на разпадни продукти от белтъчната обмяна.

За разлика от повечето диуретици, които просто промиват пикочните пътища, леспедезата подобряване работата на гломерулите (клъбца от кръвоносни съдове). Те филтрират кръвта от отрови. Следователно билката осигурява не само пречистване на самите бъбреци, но и на кръвта от токсини и обменни разпадни продукти.

Клинични проучвания за Lespedeza capitata

Леспедезата (Lespedeza capitata) е богата на катехинови танини, катехоли (10%) и флавоноиди (1%), идентифицирани като O-гликозиди и C-гликозиди, които определят действието на билката върху азотемията. Тези гликозиди са устойчиви на хидролиза и имат дълготрайно диуретично действие. Леспедезата има уникален механизъм за почистване на кръвта от токсини и прекомерни количества плазмени протеини. За разлика от почти всички други лечебни растения, които само промиват отделителните органи, активните съставки на Леспедезата подобряват функцията на самите гломерули.

Лескапитозидът действа върху увредената нефронна тъкан чрез намаляване на свръхекспресията на ядрения фактор капа-Б и увеличаване на металопептидазната (MMP-9) протеин експресия. Така се регулират нивата на плазмените протеини.

При условия на патология потреблението на кислород от нефроните се увеличава значително. Това е в основата на редица етиологични фактори, свързани с гломерулонефрита. Кислородните радикали, като сигнална молекула, водят до гломерулна бъбречна склероза поради активиране на протеин киназа С (РКС), като те променят и контролират степента на клетъчната пролиферация.

Отлични резултати са съобщавани при пациенти с извънбъбречна азотемия и постинфекционен остър бъбречен нефрит, добри – при подостър и хроничен нефрит, и недостатъчни – при пациенти с краен стадий на хроничен нефрит, при които са настъпили големи лезии на бъбречния паренхим.

Леспедезата води до подобряване на общото състояние и значително намаляване на уреята в кръвта, което в някои случаи се запазва до 15 дни след прекратяване на лечението.