Знаете ли, че според проучване около 40% от българските деца всеки ден прекарват повече от 5 часа пред компютъра (таблета, телефона) и телевизора у дома. Децата, като че ли се раждат с готови умения как да боравят с тези устройства и изпитват неконтролируемо влечение към тях. Дали това се дължи на примера, който им даваме или на нещо друго и как да попречим на техния интерес?

Защо това е вредно?

Детската нервна система не е узряла. Ако един възрастен човек, който работи по цял ден пред компютъра, може съзнателно да си прави почивки или да ограничи влиянието на тези устройства, то за едно дете това е невъзможно. Неговата нервна система не е готова да обработи скоростта, с която се приема зрителната и смислова информация. Счита се, че именно на това се дължи често срещаната напоследък хиперактивност, както и други смущения на нервната система при децата. Освен това влиянието на синята светлина може да носи тежки последствия върху организма.

Какво представлява синята светлина?

Светлината се състои от електромагнитни частици, които пътуват във вълни. Тези вълни излъчват енергия, и варират в дължина и сила. Колкото по-къса е дължината на вълната, толкова по-голяма енергия носи тя. Дължината на вълните се измерва в нанометри. Всяка дължина на вълната е представена от различен цвят и се групират в следните категории: гама-лъчи, рентгенови лъчи, ултравиолетови (UV) лъчи, видима светлина, инфрачервена светлина и радиовълни. Заедно тези дължини на вълните съставляват електромагнитния спектър.

Въпреки това човешкото око е чувствително само към една част от този спектър: т.нар. видима светлина. Тя е част от електромагнитния спектър, който се разглежда като цветове: виолетово, индиго, синьо, зелено, жълто, оранжево и червено. Синята светлина е с много малка дължина на вълната и така произвежда по-голямо количество енергия.

Синята светлина всъщност е навсякъде. Когато светлината от слънцето преминава през атмосферата, по-кратките, високо енергийни сини дължини на вълните се сблъскват с молекулите на въздуха и причиняват синя светлина, която се разпръсва навсякъде. Затова небето изглежда синьо. В естествената си форма, човешкият организъм използва синя светлина от слънцето, за да регулира своите природни ритми – сън и бодърстване. Това е известно като циркаден ритъм. Синята светлина спомага за увеличаване на бдителността, за намаляване времето за реакция, за повишаване на настроението. Изкуствени източници на синя светлина включват електронни устройства като мобилни телефони и преносими компютри, както и енергийно ефективни флуоресцентни крушки и LED светлини.

Защо синята светлина е вредна?

Сините светлинни вълни са сред най-кратките, високи енергийни дължини на вълната във видимия спектър. Тъй като те са по-къси, трептят по-лесно. Този вид трептене създава отблясъци, които могат да намалят визуален контраст и да засегнат рязкостта и яснотата на погледа. Това трептене може да бъде една от причините за преумора на очите, главоболие, физическа и умствена умора, причинена от много часове пред екрана на компютъра или друго електронно устройство. Естествените филтри на нашите очи не осигуряват достатъчна защита срещу сините светлинни лъчи от слънцето, да не говорим за синята светлина, излъчвана от тези устройства или от синя светлина, излъчвана от флуоресцентна светлина. Продължителното излагане на синя светлина може да причини увреждане на ретината и да допринесе за свързана с възрастта дегенерация на макулата, което може да доведе до загуба на зрението.

Какви са последиците от ежедневното излагане на синя светлина върху нашето здраве?

Синята светлина може да помогне да се подобри настроението и да стимулира концентрацията, но хроничното излагане на синя светлина през нощта може да намали производството на мелатонин, хормонът, който регулира съня, и да наруши нормалния циркаден ритъм. Мелатонинът е мощен антиоксидант и подпомага унищожаването на вредните свободни радикали в организма, със специална роля в предпазването на ядрената и митохондриална ДНК.

Изследователи от Харвард правят изследване върху хора, които работят предимно нощни смени и правят връзка между синтеза на мелатонин и високия риск от заболявания като диабет, сърдечно-съдови заболявания, депресия.

В две американски изследвания в Центрове за контрол и превенция на заболявания върху деца на възраст от 12 до 15 години, се установява, че близо три четвърти от тях изразходват най-малко два часа на ден пред телевизора или пред телефона и компютъра.

Д-р Марджъри Хоган, педиатър, от Американската академия по педиатрия признава, че  родителите имат много трудна задача в ограничаването на телевизията и компютрите за децата – особено в ерата на социалните медии. Не е възможно да им се забрани ползването им, защото това би рискувало актуалността им. Според нея най-добрият начин е да се ограничи престоят пред такива устройства вечер, особено преди лягане, а през останалото време на деня да се ползват  по един-два часа. Другото много важно, за да може организмът по-лесно да се справи с вредното влияние,  е да се съблюдава правилен хранителен режим – да се приемат много антиоксиданти и редовно да се правят детоксикационни режими.