Често се питаме защо храните се подлагат на сложна допълнителна обработка? И дали са безвредни добавките в тях и кой гарантира това?
Като погледем назад във времето, можем да си дадем сметка колко различно са живели нашите предци: отглеждали са сами храната си, зеленчуците са идвали от градината, месото е било домашно, рибата ловяли собственоръчно. Мелели сами житото, от което правели хляба си. А за да могат да съхраняват поне за известно време храната си, открили, че могат да използват различни методи за консервация и повече трайност – например месото било осолявано и опушвано.
Днес са малко хората, които могат да си позволят сами да отглеждат храната си. Това провокира нужда от нови решения.
За да можем днес да консумираме разнообразна храна, независимо от това къде живеем, науката за храненето отдавна е приела това предизвикателство да открие начин за запазване качествата на храната за по-дълго време. Добавят се различни съставки с различна цел: да се съхрани цвета, да се запазят вкусовите качества и текстурата на храната, за да може храната да се консумира седмици, дори месеци след производството. Някои добавки се получават по естествен път, други са изкуствени.
Подобрителите в храните и напитките се подлагат под съмение и се изисква изследване на въздействието им в човешкия оргазнизъм. Какъв е идеалният случай – всяка добавка в храните се проучва и тества, за да се установи каква е целта на нейната употреба и доколко е безопасна. Безопасността им се оценява от определени контролни институции, като например EFSA – Европейски орган за безопасност на храните. Когато една добавка бъде одобрена от Европейската комисия, тя влиза в системата за класификация на добавките и получава уникален номер – в Европа той се състои от буквения индекс Е и трицифрено число. Всяка добавка се оценява, като се взима под внимание цялата налична информация- проследяват се научните данни за нейната токсичност, генотоксичност, канцерегоннест и други. Друг важен процес е определянето на максимално допустимата дневна доза и максималното ниво на използването й, което често убягва на крайния потребител.
Научни факти, обаче, сочат, че много от използваните “безвредни” подобрители в храната носят своите дългосрочни негативи в човешкия организъм. Постоянно излизат нови данни след направени проучвания за това. В някои от европейските държави някои от подобрителите са забренени, а в България са разрешени.
Разбира се, както винаги, истината е посредата. Животът ни днес е трудномислим без дълготрайните продукти, които използваме в ежедневието. Информираният избор често определя качеството ни на живот. Ограничавенето на консервираните храни със сигурност няма да ни навреди, а организмът ще ни е безкрайно благодарен, ако имаме възможността да използваме пресни продукти, откъснати и отгледани с любов.
Материалът е заимстван от изд. Санома
